Полезно ли е за децата да ходят сами до училище?

През 1969 г. 48% от децата в Америка са ходили пеш до училище, в сравнение с 13% през 2009 г. Изследванията в университета в Гранада в Испания показват, обаче, че децата пропускат много ползи, когато не пътуват независимо до училище.
Изследователите са проучили 745 деца на възраст от 6 до 12 години в държавните училища в Гранада, за да разберат как всяко от тях ходи на училище и какво чувство за безопасност имат децата при различните варианти. Конкретното изследване не оценява изминатото разстояние, но от предишни изследвания, направени от същия изследователски екип се счита, че стандартното разстояние, което изминават децата е 874 метра.
Резултатите показали, че само 3% от децата в изследването на възраст между 6 и 7 години сами ходят на училище, в сравнение с 9% от 8- до 9-годишните и 24% от 10- до 12-годишните.
За по-големите деца ходенето на училище без придружител осигурявало много ползи. „Открихме, че децата, които са ходили сами до училище, без надзор от възрастни, съобщават за по-високо възприятие за безопасността в сравнение с децата, които са били придружавани от възрастен“. Причините се обясняват, с факта, че когато са сами децата са отговорни за избора на конкретен маршрут и като цяло за вземането на решения, като така получават по-добро разбиране за възможните рискове. Това се получава по-трудно, когато наличието на възрастен предопределя съзнанието на детето, че възрастният е отговорен да се справи с всичко.
Сара Никълс, практикуваща медицинска сестра от Декатур, Грузия активно насърчава синовете й сами да изберат начина на транспортиране до училище, като разбира се е съобразен с техните индивидуални личности и зрялост. Нейният най-малък син, на 8-годишна възраст, е прекалено малък, за да пътува сам, а нейната 12-годишна дъщеря обикновено предпочита да ползва училищния автобус. Въпреки това, средното й дете, което е на възраст 10 години, предпочита да ходи до училище, когато е възможно.
Сара споделя: „Той го харесва, защото се чувства независим и има свободата да излиза в града с приятелите си след училище“. Детето пък споделя, че след ходенето сутрин може да се съсредоточава по-добре в клас.

Учениците се представят по-добре, когато учат за допуснати грешки, отколкото за постижения.

Според ново изследване, когато учениците учат за проблемите и грешките на известни учени, академичните им постижения се повишават, отколкото когато учат само за техните постижения. Учените непрекъснато допускат грешки, дори и най-добрите, какъвто е случаят и с Алберт Айнщайн. Той губи много време опитвайки се да опровергае теорията за Големия взрив.

Доклада, публикуван в списание „Journal of Educational Psychology“, показва, че за да представим науката по начин, който насърчава децата да проявяват интерес към нея, ние трябва да ги учим не само за успехите на великите учени, но и за големите им грешки. „Нашата култура има тенденция да подчертава успеха“, казва д-р Xiaodong Lin-Siegler, водещ изследовател по проекта и доцент по когнитивни изследвания към „Колумбийския университет“. Казваме на децата:“ Трябва да си прав през цялото време, ако си достатъчно умен няма да допускаш грешки“.

Но от изучаването на ученици от четири гимназии в Ню Йорк изследователите заключват, че успеха на другите не е непременно голям академичен мотиватор. Участниците в изследването били разделени на групи, като всяка група изучавала в клас за кариерата на трима учени: Алберт Айнщайн, Мария Кюри и Майкъл Фарадей. На едната група преподавали само за постиженията и големия интелект на учените. Втората група се фокусирала върху интелектуалните и професионалните борби на всеки един и личните неуспехи, които е претърпял. Учениците от втората група измеримо подобрили оценките си по време на един шестседмичен период на оценяване и обратно, тези в групата, които били фокусирани само върху забележителните успехи на учените, изкарали по-ниски оценки, отколкото в периода на оценяване преди началото на проучването. Резултатите показват, че за да могат учениците да бъдат мотивирани трябва да се развенчае мита, че големите учени не срещат трудности или че не претърпяват неуспехи. Това, което прави великите учени успешни, е фактът, че те продължават да се опитват.

Страх от учителя в предучилищна възраст

Дете, което се страхуват от учителя си, не е изолиран случай, особено в началото на учебната година, като този страх се наблюдава най-вече при по- малките деца в предучилищна възраст. Родителите възпитават децата си да имат здравословна предпазливост към непознати и на по-малките деца им е трудно да направят фините разграничения между категориите, които правят по-големите деца и да усещат разликите между безопасно и подозрително.
Добра практика в училищата (за най-малките ученици) и детските градини да имат ориентировъчен ден, в който децата могат да се срещнат с учителя и да разберат какво е класна стая, за да бъдат подготвени за първия истински учебен ден. Колкото по-положителен образ на училището е създаден още докато е в предучилищна възраст, толкова е по-малко вероятно първият учебен ден да мине гладко и без стрес повече от нормалното за такова дългоочаквано събитие. Но дори децата, които са добре подготвени за училище, могат да проявят някои опасения от училището и/или учителя.
Ето някои предложения за подпомагане на дете в предучилищна възраст, което се страхува от учител.
• Не се опитвайте да омаловажавате чувствата на вашето дете като казвате, че детето не е наистина уплашено или, че учителят не е страшен. Когато кажете на детето, е чувствата му са неправилни или неподходящи, то започва да се съмнява в собствените си емоции. Вместо това изслушайте детето си и покажете че разбирате това, което ви казва, като перифразирате чутото като например: „Изглежда си бил много разстроен днес в училище“. Уверете се, че сте спокойни и говорите с тон, който не подхранва страховете на детето, нито пък обвинява учителя. От друга страна, не се занимавайте с чувствата твърде дълго, за да не показвате, че ще получи прекалено голямо внимание, когато детето показва страх. Слушайте какво има да каже вашето дете, докато не смятате, че наистина разбирате какво чувства и защо. След това го уверете, че ще работите заедно, за да намерите решение на проблем. Казвайте често на детето си в подобни моменти, че вашата работа е да го защитите и че няма да позволите на никого да го нарани.
• Вашето дете може да се страхува, защото правилата в училището са различни от правилата у дома. Говорете и обяснете защо учителят може да има правило (или начин да го приложи), което изглежда страшно само защото е различно от това, с което е свикнало вашето дете.
• Не се страхувайте да се обърнете към учителя за помощ. Предучилищният учител трябва да има опит в работата с деца, които може да се страхуват от него и той не трябва да се обижда или да го приема лично. Все пак внимавайте разговорът да не звучи обвинително – просто обяснете какво е казало или направило детето ви и поискайте съветите му как да се справите със ситуацията.
• Попитайте учителя дали можете да дойдете в рамките на няколко минути преди да започнете училище, за да можете да прекарате известно време на спокойствие, за да може детето да се приспособи към средата на класната стая. Въпреки това, когато започне учебната дейност кажете на детето, че го подкрепяте и излезте. Не си позволявайте да влезете в модела на свръхпротективния родител, който ще остане твърде дълго или направо ще прибере детето в къщи, защото то започва да се разстройва, когато си тръгвате.
• Предложете на детето си лесна фраза за успокоение, която да си казва, когато е напрегнато, като например „Добре съм“, или кратка песен, която да пее на себе си, когато започва да се плаши. Това ще му помогне да развие умения за успокояване, когато се чувства неспокойно.
• Има много полезни книги за деца, които се занимават с страховете на децата от предучилищна възраст да посещават детска градина или училище. Посъветвайте се в някоя книжарница за препоръки. Прочетете книгите заедно с детето си и говорете за това, как се чувства главният герой и как се справя със страха.
• Понякога страховете, които се появяват в училище, могат да бъдат отражение на проблемите, които се случват у дома. Помислете какво е станало в живота на детето ви, когато е започнал страхът от учителя. Има ли големи стресори в семейството? Уверете се, че промените в рутинните процедури се свеждат до минимум. Ако съществува някакъв конфликт между други членове на семейството, опитайте се да държите далеч от детето враждебни коментари или караници. Дайте на детето си много положително внимание, така че то да не се чувства така, че да трябва да изразява някакъв страх само, за да ви накара да го забележите.
• Макар да е малко вероятно, не бива да се пренебрегва възможността да има някаква сериозна причина, която кара детето ви да се страхува от учителя или училищната среда. Ако имате такива съмнения попитайте дали можете да се включите доброволно в класната стая, за да получите представа как учителят обикновено взаимодейства с децата. Говорете с други родители, за да видите дали децата им имат някакви страхове относно училището. Ако сте разговаряли с учителя и сте опитали някои от горепосочените предложения, но страхът все още е налице и продължава много седмици, без да намалява във времето, консултирайте се с вашия педиатър или психолог за помощ.

Регионална конференция за директори на училища

На 11.11.2017 г. в актовата зала на Шесто ОУ „Свети Никола“ – гр. Стара Загора – ще проведем регионален семинар за директори, зам.-директори и координатори на училища от цяла Централна Северна, Централна Южна и Югозападна България на тема „Акценти в ДОС за приобщаващо образование. Подкрепа за равен достъп до качествено образование и за развитие на потенциала на всяко дете и ученик“, като специално ще бъде обърнато внимание на новата Наредба за приобщаващо образование от 2017-та година.
На семинара, в присъствието на медии, новата Наредба за приобщаващо образование ще представи г-жа Благовеста Борчева – държавен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“ на МОН.
Допълнителна информация за събитието можете да получите като се свържете с нас през формата за контакти тук: Контакт

Курсове по английски език

Стартираме началото на учебната година с курсове по английски за начинаещи от 15.09.2017г. и 01.10.2017г. Курсовете са във вечерна и съботно-неделна форма на обучение у удобно време за нашите курсисти. Избрани са атрактивни и гъвкави модели за преподаване с акцент върху постигнатите резултати. Добавете още един език и общувайте без граници!

Записване или запиване за обучение можете да изпратите през формата за контакти тук:Контакт

Как да учим по-ефективно?

Лято е, времето е топло, денят е дълъг. Но докато една част нас мислят как да се насладят да отпуската си, друга част са амбицирани да използват по-дългите дни и повечето отпуска като възможност да придобият нови знания и умения. Преди да се впуснете в това начинание сме ви подготвили няколко съвета за това как по-ефективно да заучавате нови неща след като определите своя стил на учене. Всеки човек научава и възприема различно. За един, четенето от учебник може да е най-добрия начин да абсорбира нова информация, а друг може да е по-възприемчив към информацията, която се представя чрез звук/ думи. Независимо дали вие сте учащ или сте в ролята на учител ( щом разпознаете стиловете на учене на вашата аудитория, можете да промените начините си на преподаване), погледнете нашите съвети за по-ефективно учене според стила ви:

Агресивно поведение

Зад агресивното поведение при децата не винаги стои някакво психично разстройство, въпреки че е особено срещан проблем за много деца с разстройства от аутистичния спектър. Причините за агресия при едно дете обаче могат да бъдат много различни: липса на внимание, липса на сън, липса на достатъчно контрол или свръх контрол и др.

Агресията винаги се явява пречка за способността на детето да се учи и понякога може да създаде опасна среда за учителите, които се опитват да му преподават. Освен това агресията ограничава възможностите на детето да формира смислени социални взаимоотношения, както с възрастните, така и с връстниците си.

Един възможен отговор на агресивното поведение може да бъде т.нар. неутрално пренасочване. То се състои най-общо казано в отказ от приемане на агресията и въздържане от порицаване на детето, молби да спре с агресивните действия, очен контакт или друга реакция като треперене или мърморене. В следващ етап например, дете, което удря други хора като средство за привличане на вниманието, може неутрално да се пренасочи като се инструктира да потупва по рамото и да казва „Извинете ме“ вместо да удря, когато иска да му бъде обърнато внимание. В друг пример, ако един учител поиска от агресивно дете да почисти работните си материали по рисуване, за да продължат работа по нов проект, а детето не иска и проявява това като удря учителя, той може просто да го напътства, да почисти сам материалите му без да го гледа или да разговаря за създалата се ситуацията.

Освен неутралното пренасочване при агресия трябва да се въведат и превантивни мерки. Една такава превантивна мярка са похвалите и вниманието при подходящо (добро) поведение. В допълнение към възнаграждаването на подходящо поведение, предоставянето на възможност на детето да избере реда на задачите, които трябва да изпълни, може да предотврати появата на агресивно поведение. И накрая, идентифицирането на това, което мотивира детето и използвайки елементи или дейности, които детето възприема като възнаграждение се оказва съществен ключ към успешното преподаване.

Въпреки, че всеки случай е уникален и е трудно да се дадат общи препоръки неутралното пренасочване може да се използва и за справяне с агресия, която се изразява чрез удряне. Това е и общата форма на агресия, показвана от децата с аутизъм. Ударът може да варира от леки удари с отворена длан до удар със затворен юмрук с изключителна сила, който може да причини наранявания, вариращи в степен на тежест (т.е. синини, наранена кожа, пукнати или счупени кости или сътресения). За ефективно, неутрално пренасочване на удрящото поведение, учителя трябва да попречи на детето да го нарани като се изнесе извън обхвата на движения на детето и следва да защити уязвимите части на тялото. След като учителят успешно избегне наранявания и детето престане да бъде агресивно, той следва да го накара да се заеме с подходяща задача. Много е важно да не се реагира на детето дори с промяна в изражението на лицето. Ако учителят знае за ситуации от опита си, в които детето е най-вероятно да удари е важно да бъде подготвен за тази ситуация. Трябва да се осигури подходяща среда, така че детето да има най-малки възможности да нарани някого и да се предотврати физическа намеса. Можете да се запишете за нашите специални обучения акцентиращи върху агресията, агресивното поведение и формите на тормоз.

Част от темите можете да разгледате тук: ТЕМИ

Записване или запиване за обучение можете да изпратите през формата за контакти тук:Контакт

Мотивация за учене

Как да мотивираме немотивираните? Вие сте учител, който се опитва да подкрепя учениците си, хвалите ги и ги насърчавате. Но въпреки това нищо не изглежда да се променя… Познат ли ви е този сценарий?

Често се мисли, че мотивацията върви ръка за ръка с това да накараш някого да се труди/учи по-усърдно и да полага повече усилия. В нашите обучения ние разглеждаме аспектите на мотивацията от различен ъгъл, защото този подход рядко работи със силно демотивирани ученици. Истинската мотивация не се развива чрез убеждаване, а чрез вдъхновение. Не става въпрос за възторжен ентусиазъм или ласкателност, разбира се, а за техники, които могат да се приложат за мотивация не само на силно демотивираните, но и към всички останали ученици.

Ако искате да придобиете повече практически техники, за това как да давате мотивираща обратна връзка, как да я използвате за вдъхновяване, как да организирате часовете и задачите, така че да бъдат предизвикателни, но и интересни и още много други техники за мотивация, запишете се за нашите обучения. Можете да разгледате темите тук: ТЕМИ

Управление на дисциплината в класната стая

Според последни проучвания повече от 40% от учителите напускат професията поради недобро първоначално обучение и дори липса на такова, както и в резултат на лоши стандарти по отношение на дисциплината в класната стая. Съществуват основни умения, включително някои, които са широко подценявани, като езика на тялото и позата – от които всички учители се нуждаят, за да управляват поведението на учениците ефективно. Нашите обучения за управление на дисциплината в класната стая са насочени към изграждане на „най-добра практика“ в класната стая. На учителите биват давани практически насоки за това как да бъдат авторитетни, включително съвети за това кога да бъдат строги с учениците и кога и как могат да ги накажат. Приложните техники включват промяна на тона и обема на гласа, използване на пространството в класната стая, използване на очен контакт с учениците, както и използване на методи и похвати за поощрения и наказания.

Защо учителите страдат от бърнаут (burnout) и как да се справим с това състояние?

Burnout често засяга хората в помагащите професии: адвокати, лекари, социални работници, мениджъри и учители.

Кратките периоди на интензивна работа, която води до успех и признание рядко води до професионално прегряване, хроничният стрес е това, което предизвиква прегряването. Обичайните „виновници“ за хроничния стрес могат да са много, но най-често това са липсата на време, идеи, липсата на подкрепа. Стресът е способен да подкопае самоуважението и чувството на удовлетворение от работата. Така се изгражда една невидима стена между учител и професионална среда, която в противен случай би служила като стимул и необходима емоционална подкрепа. Това става един порочен кръг – колкото е по-сериозно професионалното прегряване, толкова изолацията става по-голяма.

Какви са признаците на прегаряне?

Всеки от време на време се чувства уморен и това е напълно нормално. На някои от нас също така може да му се е случвало да се обади в училище и да каже, че е болен просто, за да поседи в леглото в някой дъждовен ден и точно преди урок с някой предизвикателен клас. Това също е нормално. Но когато времето е прекрасно, вас ви очаква мотивиран и приятен клас, а вие въпреки това се опитвате да измислите как да не отидете на работа, това вече не е нормално и можем да помислим за бърнаут т.е. професионално прегряване.

В учителската професия симптомите на емоционално изтощение включват чувство на неудовлетвореност, липса на интерес в преподаването, нежелание да се опита нещо ново и обвиняване на учениците/студентите или институцията за липсата на успех. Деперсонализацията е белязана от цинизъм, негативни нагласи към учениците, колегите, самото училище и нарастваща изолация. Учител страдащ от професионално прегряване може дори да има трудности да поздрави своите колеги. Не се поставят нови цели и ниското самочувствие е характерно.

„Изгорелият“ човек страда не само професионално, но и в личния си живот. И въпреки че не е лесно да се признае, че нещо не е наред с нас,признавайки ранните признаци на това състояние е важно, тъй като то никак не е безобидно и може дори да прерастне във физическо заболяване.

Истина е, че управлението на училището може да играе важна роля в превенцията на професионалното прегряване чрез различни техники и методи като рационализиране на административните задължения, създаване н амясто и време за учителите да споделят идеи и да се учат един от друг, насърчаване на учителското сътрудничество, ценене на предложените идеи и иновации, създаване на система за менторство за новите колеги и т.н.

Освен всичко това обаче, индивидуалната личност трябва също да може да разпознава и да изгради техники да се предпазва от професионалното прегряване. Разгледайте тук нашите обучения, насочени към справяне с професионалния стрес на учителите.