Дете, което се страхуват от учителя си, не е изолиран случай, особено в началото на учебната година, като този страх се наблюдава най-вече при по- малките деца в предучилищна възраст. Родителите възпитават децата си да имат здравословна предпазливост към непознати и на по-малките деца им е трудно да направят фините разграничения между категориите, които правят по-големите деца и да усещат разликите между безопасно и подозрително.
Добра практика в училищата (за най-малките ученици) и детските градини да имат ориентировъчен ден, в който децата могат да се срещнат с учителя и да разберат какво е класна стая, за да бъдат подготвени за първия истински учебен ден. Колкото по-положителен образ на училището е създаден още докато е в предучилищна възраст, толкова е по-малко вероятно първият учебен ден да мине гладко и без стрес повече от нормалното за такова дългоочаквано събитие. Но дори децата, които са добре подготвени за училище, могат да проявят някои опасения от училището и/или учителя.
Ето някои предложения за подпомагане на дете в предучилищна възраст, което се страхува от учител.
• Не се опитвайте да омаловажавате чувствата на вашето дете като казвате, че детето не е наистина уплашено или, че учителят не е страшен. Когато кажете на детето, е чувствата му са неправилни или неподходящи, то започва да се съмнява в собствените си емоции. Вместо това изслушайте детето си и покажете че разбирате това, което ви казва, като перифразирате чутото като например: „Изглежда си бил много разстроен днес в училище“. Уверете се, че сте спокойни и говорите с тон, който не подхранва страховете на детето, нито пък обвинява учителя. От друга страна, не се занимавайте с чувствата твърде дълго, за да не показвате, че ще получи прекалено голямо внимание, когато детето показва страх. Слушайте какво има да каже вашето дете, докато не смятате, че наистина разбирате какво чувства и защо. След това го уверете, че ще работите заедно, за да намерите решение на проблем. Казвайте често на детето си в подобни моменти, че вашата работа е да го защитите и че няма да позволите на никого да го нарани.
• Вашето дете може да се страхува, защото правилата в училището са различни от правилата у дома. Говорете и обяснете защо учителят може да има правило (или начин да го приложи), което изглежда страшно само защото е различно от това, с което е свикнало вашето дете.
• Не се страхувайте да се обърнете към учителя за помощ. Предучилищният учител трябва да има опит в работата с деца, които може да се страхуват от него и той не трябва да се обижда или да го приема лично. Все пак внимавайте разговорът да не звучи обвинително – просто обяснете какво е казало или направило детето ви и поискайте съветите му как да се справите със ситуацията.
• Попитайте учителя дали можете да дойдете в рамките на няколко минути преди да започнете училище, за да можете да прекарате известно време на спокойствие, за да може детето да се приспособи към средата на класната стая. Въпреки това, когато започне учебната дейност кажете на детето, че го подкрепяте и излезте. Не си позволявайте да влезете в модела на свръхпротективния родител, който ще остане твърде дълго или направо ще прибере детето в къщи, защото то започва да се разстройва, когато си тръгвате.
• Предложете на детето си лесна фраза за успокоение, която да си казва, когато е напрегнато, като например „Добре съм“, или кратка песен, която да пее на себе си, когато започва да се плаши. Това ще му помогне да развие умения за успокояване, когато се чувства неспокойно.
• Има много полезни книги за деца, които се занимават с страховете на децата от предучилищна възраст да посещават детска градина или училище. Посъветвайте се в някоя книжарница за препоръки. Прочетете книгите заедно с детето си и говорете за това, как се чувства главният герой и как се справя със страха.
• Понякога страховете, които се появяват в училище, могат да бъдат отражение на проблемите, които се случват у дома. Помислете какво е станало в живота на детето ви, когато е започнал страхът от учителя. Има ли големи стресори в семейството? Уверете се, че промените в рутинните процедури се свеждат до минимум. Ако съществува някакъв конфликт между други членове на семейството, опитайте се да държите далеч от детето враждебни коментари или караници. Дайте на детето си много положително внимание, така че то да не се чувства така, че да трябва да изразява някакъв страх само, за да ви накара да го забележите.
• Макар да е малко вероятно, не бива да се пренебрегва възможността да има някаква сериозна причина, която кара детето ви да се страхува от учителя или училищната среда. Ако имате такива съмнения попитайте дали можете да се включите доброволно в класната стая, за да получите представа как учителят обикновено взаимодейства с децата. Говорете с други родители, за да видите дали децата им имат някакви страхове относно училището. Ако сте разговаряли с учителя и сте опитали някои от горепосочените предложения, но страхът все още е налице и продължава много седмици, без да намалява във времето, консултирайте се с вашия педиатър или психолог за помощ.

Стартираме началото на учебната година с курсове по английски за начинаещи от 15.09.2017г. и 01.10.2017г. Курсовете са във вечерна и съботно-неделна форма на обучение у удобно време за нашите курсисти. Избрани са атрактивни и гъвкави модели за преподаване с акцент върху постигнатите резултати. Добавете още един език и общувайте без граници!

Записване или запиване за обучение можете да изпратите през формата за контакти тук:Контакт

Зад агресивното поведение при децата не винаги стои някакво психично разстройство, въпреки че е особено срещан проблем за много деца с разстройства от аутистичния спектър. Причините за агресия при едно дете обаче могат да бъдат много различни: липса на внимание, липса на сън, липса на достатъчно контрол или свръх контрол и др.

Агресията винаги се явява пречка за способността на детето да се учи и понякога може да създаде опасна среда за учителите, които се опитват да му преподават. Освен това агресията ограничава възможностите на детето да формира смислени социални взаимоотношения, както с възрастните, така и с връстниците си.

Един възможен отговор на агресивното поведение може да бъде т.нар. неутрално пренасочване. То се състои най-общо казано в отказ от приемане на агресията и въздържане от порицаване на детето, молби да спре с агресивните действия, очен контакт или друга реакция като треперене или мърморене. В следващ етап например, дете, което удря други хора като средство за привличане на вниманието, може неутрално да се пренасочи като се инструктира да потупва по рамото и да казва „Извинете ме“ вместо да удря, когато иска да му бъде обърнато внимание. В друг пример, ако един учител поиска от агресивно дете да почисти работните си материали по рисуване, за да продължат работа по нов проект, а детето не иска и проявява това като удря учителя, той може просто да го напътства, да почисти сам материалите му без да го гледа или да разговаря за създалата се ситуацията.

Освен неутралното пренасочване при агресия трябва да се въведат и превантивни мерки. Една такава превантивна мярка са похвалите и вниманието при подходящо (добро) поведение. В допълнение към възнаграждаването на подходящо поведение, предоставянето на възможност на детето да избере реда на задачите, които трябва да изпълни, може да предотврати появата на агресивно поведение. И накрая, идентифицирането на това, което мотивира детето и използвайки елементи или дейности, които детето възприема като възнаграждение се оказва съществен ключ към успешното преподаване.

Въпреки, че всеки случай е уникален и е трудно да се дадат общи препоръки неутралното пренасочване може да се използва и за справяне с агресия, която се изразява чрез удряне. Това е и общата форма на агресия, показвана от децата с аутизъм. Ударът може да варира от леки удари с отворена длан до удар със затворен юмрук с изключителна сила, който може да причини наранявания, вариращи в степен на тежест (т.е. синини, наранена кожа, пукнати или счупени кости или сътресения). За ефективно, неутрално пренасочване на удрящото поведение, учителя трябва да попречи на детето да го нарани като се изнесе извън обхвата на движения на детето и следва да защити уязвимите части на тялото. След като учителят успешно избегне наранявания и детето престане да бъде агресивно, той следва да го накара да се заеме с подходяща задача. Много е важно да не се реагира на детето дори с промяна в изражението на лицето. Ако учителят знае за ситуации от опита си, в които детето е най-вероятно да удари е важно да бъде подготвен за тази ситуация. Трябва да се осигури подходяща среда, така че детето да има най-малки възможности да нарани някого и да се предотврати физическа намеса. Можете да се запишете за нашите специални обучения акцентиращи върху агресията, агресивното поведение и формите на тормоз.

Част от темите можете да разгледате тук: ТЕМИ

Записване или запиване за обучение можете да изпратите през формата за контакти тук:Контакт

Според последни проучвания повече от 40% от учителите напускат професията поради недобро първоначално обучение и дори липса на такова, както и в резултат на лоши стандарти по отношение на дисциплината в класната стая. Съществуват основни умения, включително някои, които са широко подценявани, като езика на тялото и позата – от които всички учители се нуждаят, за да управляват поведението на учениците ефективно. Нашите обучения за управление на дисциплината в класната стая са насочени към изграждане на „най-добра практика“ в класната стая. На учителите биват давани практически насоки за това как да бъдат авторитетни, включително съвети за това кога да бъдат строги с учениците и кога и как могат да ги накажат. Приложните техники включват промяна на тона и обема на гласа, използване на пространството в класната стая, използване на очен контакт с учениците, както и използване на методи и похвати за поощрения и наказания.