„Първите 7“ – толкова ли са важни за растежа на детето?

Отдавна известно мнение в психологията е, че първите седем години от живота на детето играят ключова роля в определянето на това, какво ще бъде то като възрастен човек – проучванията сочат, че първоначалните години определят социалните му умения. Важно е да осъзнаем това сега, повече от всякога, тъй като родителите често са под силен стрес в съвременното общество и е все по-трудно за тях да създадат среда, благоприятстваща положително психическото, емоционално и физическо развитие на децата им.

Развитие на мозъка през периода на 7-те

Според едно изследване от Харвард, мозъкът на детето се развива много бързо през първите няколко години от живота. Едно дете формира милион неврални връзки всяка минута, докато навърши три години. Те се превръщат в същинска част от системата за картографиране на мозъка, която формулира поведенческите действия и реакциите.
Бебето се изразява чрез гукане или плач. Родителят или възпитателят може да реагира чрез контакт с очите или като прегръща или утешава детето. Такива дефиниращи се взаимодействия между детето и детегледачите/родителите определят образуването на връзки между невроните, като по този начин оформят поведенческите и социални умения. Така се развива емоционалната отзивчивост на детето, когато то е вече възрастен човек.

Бихме се запитали дали можем да се справим с „осъзнатото родителство“ (да присъстваме както психически, така и физически) по всяко време. От решаващо значение е да споменем, че не е възможно да присъствате по всяко време и да отговаряте на всяка реплика на детето. Някои „пропуснати моменти“ не е задължително да ни направят лоши родители, но постоянните отсъствия, нереагиране на нуждите на детето и стрес-факторите могат да доведат до неблагоприятен ефект върху емоционалното му състояние.

Как „стилът на привързаност“ засяга емоционалното здраве

До седемгодишна възраст детето е преминало три от осемте етапа на социалното развитие според етапите на психо-социалното развитие на Ерик Ериксон. До шест годишна възраст, детето развива автономия и завършва действия за определена цел. Мери Айнсуърт, чрез своя експеримент, наречен „Странната ситуационна техника“, изяснява три вида стилове на привързаност, които силно определят последващото поведение на детето:
1.Сигурно прикачване
Безопасно прикрепените деца показват вяра в своите настойници и се успокояват от присъствието им. Формират се доверие и емоционална връзка поради факта, че настойникът е отговорил положително на детските нужди. Децата, които са здраво прикрепени, са даващи, отговорни и достъпни за другите. Те по някакъв начин въплъщават средата, в която са отгледани.
2. Несигурно избягване
Децата, които попадат в тази категория, са емоционално и физически отдалечени от настойниците. Според изследването, такова чувство на откъсване произтича от деца, чиито настойници често отсъстват, когато детето ги търси или не се ангажират добре, когато присъстват.
3. Несигурно-амбивалентни
Децата, попадащи в тази категория, очевидно могат да изглеждат сигурни и положителни, но щом грижещият се взаимодейства с тях, те стават далечни и амбивалентни. Те не са успокоени от присъствието на настойника. Този тип привързаност се дължи на непостоянното присъствие на грижещия се.

Как съзнателното родителство е ключът?
Ако отговаряме на нуждите на своето дете и сме там за него, когато то ни търси, тогава то най-вероятно ще се превърне в емоционално стабилен индивид. Ценете моментите, които прекарвате с детето си, като активно се ангажирате с него и създавате благоприятна среда за здрави невронни връзки в мозъка.