Най-честите проблеми в поведението на децата
Отглеждането на деца е трудно, а отглеждането на „трудни деца“ може да бъде сериозен смущаваш фактор в живота. Но да можеш да кажеш дали детето ти просто преминава през етап или нещо наистина не е наред, не винаги е толкова лесно.
Капризниченето не означава автоматично, че 2-годишното ви дете има проблем с авторитета, а нежеланието му да седи в детската градина и да бъде внимателно, не означава задължително, че има разстройство на вниманието. Що се отнася до разбирането на поведението на нашите деца, експертите казват, че диагнозите и етикетите трябва да бъдат сведени до минимум.
Да дефинираме какво е Разстройство на поведението
Експерти по детска психология от Университета в Оксфорд и Университета в Питсбърг казват, че терминът „разстройство“ трябва да се използва предпазливо за деца до 5 години и поставят под въпрос неговата валидност. Професорите Франсис Гарднър и Даниел С. Шоу твърдят, че доказателствата са ограничени, че проблемите в предучилищна възраст оказват проблеми по-късно в живота или че поведенческите проблеми са доказателство за истинско разстройство. Според тях най-добър е консервативният подход за справяне с поведенчески и емоционални проблеми в тази възрастова група.
Рядко дете под 5 години ще получи диагноза за сериозно поведенческо разстройство. На тази възраст обаче, децата могат да започнат да проявяват симптоми на разстройство, което може да бъде диагностицирано по-късно в детството.
- разстройство на хиперактивност с дефицит на внимание (ADHD)
- нарушения от аутистичния спектър (ASD)
- тревожно разстройство
- депресия
- биполярно разстройство
- нарушения на способността за обучение
- разстройство на поведението
Много от тези разстройства вероятно сте чували. Други са по-редки или не се използват често извън дискусиите за детската психология.Но диагнозата зависи от поведението, което продължава непрекъснато повече от шест месеца и нарушава функционирането на детето. Разстройството на поведението е далеч по-сериозна диагноза и включва поведение, което човек би считал за жестоко, както за другите хора, така и за животните. Това може да включва физическо насилие и дори престъпна дейност – поведение, което е много рядко при децата в предучилищна възраст.
Междувременно аутизмът всъщност е широк спектър от разстройства, които могат да засегнат децата по различни начини, включително поведенчески, социално и когнитивно. Те се считат за неврологично разстройство и за разлика от други поведенчески разстройства, симптомите могат да започнат още в детска възраст. Според Американската психиатрична асоциация, около едно на 68 деца е диагностицирано с нарушение в аутистичния спектър.
Все пак много по-вероятно от едно от горните клинични нарушения е, че вашето малко дете изпитва временен поведенчески и / или емоционален проблем. Много от тях минават с времето и изискват търпение и разбиране от родителите.
В някои случаи външното консултиране с психолог е оправдано и може да бъде ефективно за подпомагане на ефективното справяне със стресорите. Професионалист може да помогне на вашето дете да се научи как да контролира гнева си, как да работи чрез емоциите си и как да комуникира по-ефективно своите нужди. По очевидни причини медикаментозното лечение на деца на тази възраст е противоречиво.
Родителските стилове също така рядко са виновни за детските проблеми в поведението. И ако търсите решения за проблемите, които изпитвате с детето си, това е доста добър индикатор, че не причинявате проблеми на детето си. Все пак родителите играят решаваща роля при третирането на поведенчески проблеми в ранна детска възраст.
Когато говорим за стилове на родителство, има четири основни типа, един от които е най-ефективен при отглеждането на добре приспособени и добре възпитани деца:
Авторитарено родителство :Строги правила без компромиси
Авторитетно родителство: Строги правила, но родителите са готови да слушат и да си сътрудничат с децата си.
Толерантно родителство: Малко правила и малко изисквания към децата. В този дом няма почти никаква дисциплина и родителите обикновено поемат ролята на приятел.
Невключено родителство: Без правила и много малко взаимодействие. Тези родители са отделени и могат да отхвърлят или пренебрегват децата си.
Авторитетното родителство е най-вероятно да отгледа добре приспособени и щастливи деца. Невключените родители е най-вероятно да отгледат деца, лишени от самочувствие, самоконтрол и обща компетентност, твърдят експерти.