Как помага спортната психология на децата?

Спортните психолози използват изследвания и приложни стратегии, за да насърчат удоволствието на децата от спорта, така че те да останат в играта и да тренират, но спортът може да помогне на децата не само от гледна точка на физическото им състояние, а също така и да развиват важни личностни качества като решимост и дисциплина.

За съжаление, 70% от младите спортисти отпадат от екипните спортове до 13-годишна възраст, като цитират липсата на забавление като основна причина за отказване.

Тук би следвало да се намесват спортните психолози, които да подпомогнат децата чрез различни приложни стратегии да се забавляват повече и да насърчат климата, който подхранва усилията, отдадеността и сближаването на децата.

Акцент върху усилията – моделът на Смит и Смол
Централен елемент от този модел е подходът, разработен, проучен и утвърден през последните 35 години от психолозите на Университета на Вашингтон д-р. Рон Смит и д-р. Франк Смол, наречен подход на майсторство към коучинг, включващ обучение на треньорите за похвала за усилие. При този подход не се цели победа на всяка цена от атлетите, а те се подпомагат да се справят с грешките си и се хвалят, когато нещата вървят добре.
Този подход противоречи на повечето спортни подходи, които подхранват Егото и насърчават спечелването на всяка цена, дори и за сметка на екипните взаимоотношения и благополучието на спортистите.
Методът на изследователите „не е фокус върху резултатите от конкуренцията, върху победата и загубата, а върху нещо, което се случва по време на процеса на конкуренция – личното усилие“, казва Смол.
В десетки проучвания Смит и Смол са открили, че подходът води до по-добри отношения между треньора и спортистите, по-ниска тревожност на представянето, взаимно уважение, самочувствие, екипна хармония и самоуправление.

Десетки изследователи стъпват на модела на Смит и Смол и предлагат различни вариации.
Един от примерите комбинираният модел на Смит и Смол и друг основан на доказателства модел, наречен Копиращата котка. Тази вариация цели да подпомогне младите спортисти, които са тревожни или имат тревожни разстройства. При него атлетите научават техники за намаляване на тревожността като когнитивно преструктуриране, дълбоко дишане, прогресивна мускулна релаксация, решаване на проблеми и укрепване на свързаните с тревожност умения за справяне, съобразени с младежката спортна обстановка.