Всички сме свидетели на начините, по които свързаните технологии и интернет са променили живота ни. Промяната е особено очевидна и в класната стая, където учителите имат възможност да ангажират учениците по много различен начин от предишните поколения. Важно е обаче преподавателите да разберат как да използват технологията като средство за стимулиране на ангажираността, творчеството и ученето.
Нарастващата популярност на мултимедията доведе до въпроси за това какво представлява писането. Можете ли да „пишете“ със снимки? Можете ли да „пишете“ със звук? За съжаление, по това време повечето училища не са имали необходимите технологии в класната стая, за да позволят на учениците да съзават подобни мултимедийни преживявания.
Днешните обучаеми, обаче, не само могат, но и очакват да открият технологиите във всички аспекти на живота, включително техния учебен процес. Младите хора имат потребност да споделят работата си незабавно и да получат незабавна обратна връзка както в клас, така и в социалните медии. За тях е важно да бъдат част от това, което Дженкинс (2009) нарича „култура на участие“; тя включва (1) относително ниски бариери пред художественото изразяване и гражданската ангажираност; (2) силна подкрепа за създаването и споделянето на творенията с другите; (3) неформално наставничество, чрез което онова, което е известно на най-опитните, се предава на по-неопитните; (4) членове, които считат, че техният принос има значение; (5) членове, които чувстват някаква степен на социална връзка помежду си.
Някои стратегии за използване на технологиите за засилване на ученето:
- Насърчавайте играта и експериментирайте. Педагозите трябва да се чувстват удобно да позволяват на учащите да играят и да експериментират с инструментите, които са им били дадени. Чувството за игра е често се губи, когато учащите се преминават от основно към средно образование, а то е важно за предизвикване на ангажираност към ученето.
- Планирайте учебни проекти, които позволяват на учениците да използват технология за социални критика и промяна. Най-добрите проекти за обучение и предизвикване на ангажираност се фокусират не само върху комбиниране на технологии и текстове, но и върху фокусиране върху големи социални въпроси, свързани със сложни исторически, икономически и политически въпроси. Тези теми са по-убедителни за учащите, като ги насърчават да съчетават знания от различни дисциплини.
- Поканете учащите да представят своите идентичност и опит. Използвайки собствените си истории, обучаемите ще се чувстват по-свързани с работата.
- Споделяйте разработените проекти с автентична аудитория. Твърде често проектите живеят само в класната стая. Учениците вършат работата и никога повече тя не се вижда. Обучаемите са по-мотивирани, ако знаят, че работата им ще бъде споделена с техните връстници или с обществеността. Чудесен пример би бил организирането на „филмов фестивал“, показващ студентски документални филми, които са били направени в клас.
- Използвайте технология, за да позиционирате учащите се като съзидатели. Твърде често преподавателите контролират технологията само за да предават информация. Учениците трябва да бъдат активни потребители на технологиите, а не пасивни получатели на технологично обусловено обучение. Това работи най-добре, когато учащите имат значителен контрол върху работното си пространство, инструментите и целите си, както и очакването, че ще работят заедно за справяне със сложни социални и академични проблеми.
Някои митове, свързани с използване на технологиите за ангажиращо обучение:
- Технологията е магическа пръчка. Твърде често училищата раздават устройства на учениците, като не се замислят как ще бъдат използвани. Раздаването на iPads на всичките ви ученици няма да има никаква полза (и може да отвлече вниманието от обучението), ако не е съчетанио с ориентирана визия как това ще допринесе към процеса на учене.
- Технологията намалява нуждата от учители. Докато незабавният достъп до информация и инструменти за създаване на съдържание, които технологията осигурява, могат да дадат възможност за по-самостоятелно обучение, учениците все още се нуждаят от насоките и мъдростта на подготвен педагог. Без стратегическо ориентиране и наставничество, използването на учебни технологии може просто да се превърне в добавка, вместо да бъде средство за творчество и производство.