Дали ученето в ZOOM е същото като лице в лице?

Ако до преди година платформата Zoom звучеше по-скоро като нещо екзотично за повечето хора, които се занимават с обучения към този момент Zoom (и Moodle) определено дефинира обучението и работата в ерата на COVID-19.

Но само няколко месеца след като онлайн платформите се наложиха или станаха задължителни за много хора – те започнаха да осъзнават и дават сигнали, че всички тези видеообаждания и видеоразговори ги уморяват много повече, отколкото целодневните срещи лице в лице. Явлението дори се сдоби с име: Zoom умора.

 

Интересното е, че тези изводи са подкрепени и от науката. Според учените причината за умората от Zoom „е, че технологията може да наруши нормалните ни сложни човешки комуникационни методи, които са били прецизно настроени през вековете, за да помогнат на хората да оцелеят“. ( Бренда Видерхолд , списание Cyberpsychology, Behavior and Social media.) Оказва се, че срещите в Zoom „на живо“ не са толкова живи, колкото си мислим.

Клиничният психолог Видерхолд, който използва усъвършенствани технологии, като виртуална реалност, за лечение на пациенти, претърпели травма или стрес, предлага поглед към разбиране на въпроса какво е Zoom умората.

Според Видерхолд  се чувстваме уморени, тревожни или притеснени, след като прекалим с видеоконференциите, защото има малко изоставане без значение колко добър е Интернета, който ползваме. Милисекунда, няколко милисекунди закъснение и мозъкът ни подсъзнателно възприема факта, че нещата не са съвсем наред и комуникацията не е в реално време, въпреки че така изглежда. Тъй като на живо сме свикнали нещата да са синхронизирани, когато става въпрос за комуникация лице в лице, мозъкът ни се опитва да търси начини за преодоляване на тази липса на синхрон. След няколко онлайн обаждания на ден, организмът ни започва да се чувства изтощен.

Освен това има и други неща, които ни помагат да се чувстваме добре, когато сме лице в лице по време на разговори. В такива случаи имаме освобождаване на допамин, имаме секреция на хормона окситоцин. Това са хормони, отговарят за това да се чувстваме добре. При комуникацията на живо разполагаме с целия език на тялото, който използваме несъзнателно. При онлайн комуникацията виждаме само една част от човека, в много случаи дори само главата и не можем да преценим целия език на тялото, което мозъкът ни несъзнателно е свикнал да прави. Освен това виждаме всички жестове несинхронизирани. Виждаме човека, който се усмихва, след като се е усмихнал.

Другия елемент, който има заслуга в чувството за по-голяма умора е, че много често докато говорим онлайн извършваме и някакви други задачи – гледаме телефона си, проверяваме имейла си и т.н., което обикновено не правим, когато сме лице в лице.

Интересен извод, който прави Видерхолд е, че големите монитори, които са близо до нас и виждаме само голямата глава на човека отсреща може да задейства част от мозъка, който да възприеме това като заплаха за нас. Отново на ниво подсъзнавано може да се задейства реакцията при заплаха- борба или бягство. Когато имаме продължителен контакт с очи с този голям външен вид (глава), телата ни се заливат с кортизол, хормона на стреса. И ние автоматично мислим, че има опасност, въпреки че съзнателно, рационално знаем, че няма опасност.

Това, което може да намали неприятните усещания и умората от Zoom е камерите да бъдат поставени на нивото на очите. Ако поставите компютъра си там, където камерата ви е точно на нивото на очите, ще бъдете по-склонни да гледате точно към тази камера и към другия човек/хора. За тях също ще изглежда, че ги гледате. Това ще внесе малко повече социална връзка и би могло да бъде от голяма помощ за учителите, които трябва да задържат вниманието на своите ученици и да създадат авторитетно присъствие.

Останалите неща, които могат да помогнат за това е, когато се обаждате с включена камера, да се разположите така че врата, раменете и главата ви да са в кадър. Не трябва да седите твърде ниско също така или в твърде тъмно помещение. Осветлението е по-добре да идва отпред, а не отзад.