Твърде често искаме от учениците да запомнят готови решения, вместо да им дадем задачи, които сами да решат
Част от живота на всеки от нас е израстването ни от дете във възрастен. Това е процес, в който се учим от грешките си и работим върху различни проблеми, за да придобием уменията, необходими за следващата част от живота ни – тази на възрастни хора, на които може да се разчита и които се справят с живота и неговите предизвикателства. Поради това е важно, като родители и учители, да позволяваме на децата и учениците ни сами да решават проблемите си, вместо винаги да ги „спасяваме“ при всяка трудност и неуспех от тяхна страна.
Решаването на проблеми подготвя децата за живота. Едно дете никога няма се научи как да ходи, ако го носят през цялото време; то никога няма да се научи как да скача, да се катери по стълби или да кара колело. От гледна точка на развитието е важно нещата да се предприемат стъпка по стъпка в точното време. Но ако едно дете не се научи да прави правите стъпки и да ходи ще е невъзможно да прави и по-трудните неща по-късно като каране на колело.
Същото важи и за проблемите. Ако едно дете не се научи как да решава проблеми за 2-годишни деца, то няма да бъде адекватно подготвено да се справи и с 3-годишни проблеми. По същия начин няма да е в състояние да намери решения на проблемите си в тийнейджърските си години, защото родителят винаги ги спасява от трудни ситуации.
От новородено бебе до 18-годишна възраст – родителите имат само тези 18 години, преди детето да стане пълнолетно и в този момент да му се стоварят всички проблеми на възрастните хора. Когато родителите са научили децата да решават собствените си проблеми, те ще придобият независимост и ще могат да се справят в света без тяхното постоянно напътствие. Способността за решаване на проблеми осигурява незаивисимост. Вече пълнолетните деца ще трябва да си намерят работа, да учат в колеж, да плащат сметки и наем, да перат сами, да си готвят сами храна и да поддържат превозно средство. Това са все ситуации, в които възрастните постоянно попадат и децата ще се справят по-лесно с тях, ако преди това са имали възможност сами да решават различни проблемите.
Докато децата се справят с проблемите, те ще се научат да се ориентират в живота. Гледните точки, които получават, могат да ги научат на съчувствие към другите, да придобият разбиране за това как работи светът и как да се разбират с другите. Те ще имат нужда от насоки, но родителите не могат и не трябва винаги да им подават решения на сребърен поднос.
Например, да се научат да решават проблеми с приятелството в техните ранни години ще им бъде много ценно по-късно в живота. Ако могат да се научат да се разбират с други личности, докато са млади, е по-вероятно да могат да се справят с работните взаимоотношения, да работят в групи от хора, да знаят как да правят компромиси и в крайна сметка да се разбират с другите в различни социални и професионални ситуации.
Чрез намирането на собствени решения децата ще придобият увереност и самочувствие. Всички можем да си спомним време, когато най-накрая сме преодоляли проблем, с който сме се борили, и чувството на гордост, което сме изпитали в резултат на това. Да се научиш да връзваш обувки, да караш колело, да четеш книга сам, да готвиш храна или да караш кола са страхотни преживявания, които могат да изградят увереност и самочувствие. Когато децата постигат правят някои постижения сами, те ще вярват в себе си и ще разбират, че могат да правят трудни неща.
Преминаването през преживявания и изпитания са част от живота. Докато децата се учат да се справят сами с тях, те ще се учат, ще растат и ще станат по-силни и по-независими хора. За растежа и развитието им е необходимо да се научат да се справят сами с трудни неща. Ако се опитаме да ги „защитим“ от трудни времена, всъщност ще навредим повече, отколкото да помогнем.
