Кибертормоз сред подрастващите – програма за подготовка на педагогически специалисти за киберрисковете и справянето с тях в различните възрастови групи

Какво е кибертормоз?

Кибертормозът е използването на цифровите медии ( уебсайтове, приложения и текстови съобщения) за сплашване, разстройване или нараняване на някого. Това включва целенасочено многократно изпращане, публикуване или споделяне на негативно или вредно съдържание за някой друг.

Обикновено при кибертормоза има други хора, които виждат какво се случва. В тези ситуации хората могат да бъдат странични наблюдатели, съюзници или защитници.

Колко често срещан е кибертормозът?

Докладваните данни варират в зависимост от възрастта на анкетираните деца и как се дефинира кибертормозът. Според доклад от 2018 г. на Common Sense,  тринадесет процента от тийнейджърите на възраст 13-17 години казват, че са били обект на кибертормоз, а девет процента, казват, че им се е случвало повече от два пъти.

Според друго проучване на Pew Research Center от 2018 г. мнозинството от тийнейджърите (59 процента) са преживели „някаква форма на кибертормоз“, когато се дефинира, че кибертормозът включва обиди и разпространяване на слухове.

Проучването на Common Sense също установявя, че някои деца са по-уязвими към кибертормоз от други, като момичетата са по-склонни от момчетата да го изпитат. Отделно проучване идентифицира деца с увреждания или затлъстяване, както и тези които се идентифицират като LGBTQ като по-вероятно да бъдат обект на кибертормоз в сравнение с други деца.

В изследването на Common Sense се съобщава, че 23 процента от тийнейджърите са се опитали да помогнат на някого, който е бил обект на кибертормоз, като са говорили с човека, който е осъществявал кибертормоза, докладвали са го на възрастни или са публикували положителни неща за човека, който е бил обект на тормоза онлайн.

Как можем да разберем дали ученик е обект на кибертормоз?

Бъдете наясно с емоционалното състояние на вашите ученици. Изглеждат ли депресирани? Страхливи? Разсеяни? Обърнете внимание на това, което се случва с учениците  по време на обяд, в коридорите или в други части на училището. Промени ли се групата им с приятели? Усещате ли конфликт между учениците? Чувате ли разговори за „драма“ или „хейтъри“ (две думи, които децата могат да използват, за да опишат ситуации на кибертормоз)?

Каква е отговорността на учителя за предотвратяване на кибертормоза?

Като преподаватели, наша отговорност е да научим учениците как да използват цифровите медии по уважителен и безопасен начин. Това включва подпомагане на децата да се научат как да разпознават, реагират и избягват кибертормоза. Като се имат предвид изискванията към учителите за постигане на целите поставени в утвърдените работни програми може да е трудно да се прецени къде тези уроци се вписват . За щастие, тъй като технологиите стават част от всеки аспект от живота ни, включително начина, по който преподаваме и учим, все повече училища дават на учителите време и ресурси за да дадат приоритет на тези умения. Ето няколко начина за подход към превенцията на кибертормоза в класната стая:

1. Насърчавайте позитивна и безопасна култура в класната стая. Осигурете ресурси в класната стая, за да помогнете на учениците да идентифицират, реагират и избегнат кибертормоза. Това може да са съвети как да реагират на кибертормоз  или телефонният номер за линията за кризисни текстови съобщения. Опитайте се да обясните какво е приемливо и какво не в общуването в онлайн среда.

2.  Насърчете учениците да обръщат внимание на „моментите с червен флаг“ – когато нещо се случи в онлайн среда, което ги кара да се чувстват неудобно, притеснени, тъжни или тревожни. Обяснете на учениците трите начина, по които могат и трябва да реагират, ако станат свидетели на кибертормоз: подкрепете целта на тормоза (бъдете съюзник); опитайте се да спрете кибертормоза (бъдете защитник); и/или кажете на доверен възрастен.

3. Включете уроци за кибертормоз в съществуващата си учебна програма. Намерете връзки към съдържанието, което вече преподавате.

Включете се в нашата програма за подготовка на педагогически специалисти за киберрисковете и спрявянето с тях в различните възрастови групи.

Всяко поколение си има своите рискове, но всеобща отговорност е да търсим начините за справяне с тези рискове.

Нашата програма има за цел да запознае педагогическите специалисти със специфичните характеристики на този вид агресия и да ги научи какво да правят, когато имат ученик – жертва на кибертормоз.

Твърде често родителите разбират последни, че детето им е жертва на кибертормоз, затова пък, педагогическите специалисти, особено тези, които са изградили доверие със своите ученици, са едни от първите които се досещат, че има проблем. Ако притежават необходимите знания и механизми, за да могат да разпознаят признаците, те биха могли и да окажат необходимата адекватна подкрепа и своевременна помощ на жертвата.

Участниците в обучението ще научат какво представлява кибертормоза, как да го разпознават, какви са формите му, какви са опасностите в различните възрастови групи, какви могат да бъдат последствията – емоционални, психологически, физически. По време на обучението ще се дават много примери за кибертормоз.

Програмата има за цел да доведе участниците до момента, в който да се научат да не пренебрегват проблема или да се чувстват безсилни, защото когато един проблем се познава в дълбочина, тогава има и воля за справяне.

Изпратете запитване за повече информация или включване в обучение през контактната форма: Контакт