Възпитание на децата и методи на възпитание

Вероятно много родители мечтаят с появата на детето от небето да падне книга с инструкции, как то да бъде отгледано и възпитано, за да стане добър човек. Философи и психолози спорят за това каква е природата на човека. Според Фройд и Дарвин по природа човек е зъл. Според Русо и Кант човек се ражда добър по природа, а дали ще стане престъпник, зависи изцяло от средата, в която расте. В съвремието вече знаем, че генетичният и социалният елемент са еднакво важни и единият стъпва на другият.

Един интересен експеримент представя значението на генетиката във възпитанието:

В лаборатория бил проведен експеримент с мишки. Всеки път, когато подушели миризма на череша ги удрял ток. Второто поколение на същите тези мишки изпитвало панически ужас от миризма на череши без да им е бил пускан ток.

Изводът е, че  знанието може да се предава и по генетичен път. Онова, което детето учи след раждането си е опитът, който придобива в социалната среда и всичко онова, което днес наричаме „обща култура“.

Методите на възпитание на детето трябва да се съобразяват с неговото развитие.

В първите две години детето упорито имитира всичко, което види и чуе – тогава се появяват и първите думички, тогава прохожда и се научава да седи изправено. В този момент методът на възпитание е имитацията и възможността за подражание на детето на желано от родителите поведение.

До седмата година детето вече знае много неща и има силна памет, но трудно може да се изразява. Затова често пъти, когато разговаря, то използва за помощ играчките си или рисува картини. В този период е добре да се влючват визуални стимули и да се използват игрите като средство за възпитание.

До дванадесетата година детето вече успява да намери правилните думи, ориентира се по-добре и задържа вниманието си дълго върху два и повече предмета. Във възпитанието му значение може да има и личния пример на възрастен, който то смята за авторитет (родител, учител или друг възрастен). С детето вече може да се разговаря и да се обсъжда.

След дванадесетата си година и до окончателното си развитие детето вече вижда света от много гледни точки (не само от своята), намира различни решения и реагира по друг начин. В този период детето може да бъде възпитавано чрез различни методи.

Във възпитанието обикновено се използват следните методи:

– поощряване – трябва да бъде заслужено, искрено и незабавно, за да има ефект;

– наказание – коригира поведението навреме, но може да остави трайни белези;

– личен пример – авторитетът може да е родител, учител или друг възрастен;

– обсъждане – разговаряте с детето като с възрастен;

– убеждаване – ползвате логични, прости думи, за да внушите доверие.

В последните години се говори все повече за методики на възпитание, създадени още миналия век, но печелещи по-голяма популярност едва сега:

Валдорфска методика за възпитание – създател Рудолф Щайнер

Метод за възпитание по Мария Монтесори

Методика за ранно развитие на децата на Глен Доман или универсална рецепта за възпитание на гении

Всяка методика има своите специфики и няма готова рецепта за възпитание на децата. Към всяко дете е необходимо да се подходи индивидуално и методите да се изберат, съобразно конкретната детска индивидуалност.

Разгледайте обученията за педагогически специалисти, които Институт за човешки ресурси организира: Обучения за педагогически екипи